Днес започна 5-дневното приключение по НП “България – Образователни маршрути” на МОН.
Учениците от начален етап ще имат възможността да опознаят малка част от красивата Родопа планина.
Първа спирка е китното селце Широка Лъка, сгушено в подножието на североизточните склонове на Западните Родопи. Освен със забележителната си архитектура, Широка Лъка е известна и с песните си, които са съпроводени от каба гайда. Тук се намира Национално училище за фолклорни изкуства-Широка Лъка. Селото е част от Стоте национални туристически обекта.
През втория ден от приключението на нашите ученици по НП “България – Образователни маршрути” успяха да разгледат интересните експозиции в РЕГИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ И ХУДОЖЕСТВЕНАТА ГАЛЕРИЯ в град Смолян.
Приключението НП “България – Образователни маршрути” продължава. Днес програмата включваше изкачване до Телевизионната кула на връх Снежанка, връх Снежанка е един от символите на Пампорово и Родопите. Височината й е 156 м., а основата й е на надморска височина от малко над 2000 м. В горната част на „Снежанка“ има два пръстена. В долния се съхранява оборудването за пренос на телевизионен сигнал. В горния има заведение с панорамна тераса, от която се разкрива 360-градусова гледка към красотите на Родопите.
Твърди се, че при ясно време, от там може да се види Егейско море. Тази интересна забележителност, дело на техническия напредък в България през 20-ти век, е част от Стоте национални туристически обекта.
Приключението НП “България – Образователни маршрути” приключи. Последните два дни програмата включваше посещение на Музея на родопския карст в Чепеларе, който съществува от 1980 г. и е единственият подобен музей на Балканския полуостров.
Експозицията започва с раздел геология. В няколко витрини са показани красиви минерали, характерни за пещерите. Част от сбирката се състои и от минерали, които се намират на повърхността на земята, но са много характерни за района на Родопите – ахати, корунд и други скъпоценни и полускъпоценни камъни. Развитието на пещерното дело в България може да бъде проследено в залата, посветена на 80-годишнината на пещерното дело в България. В сбирката е включена и уникална петромаксова лампа, принадлежала на Иван Буреш (1885 г. – 1980 г.), зоолог и ентомолог, който пръв в България започва да проучва обитателите на пещерите и открива нови за науката видове. Отделите по биоспелеология и пещерна палеонтология са едни от най-интересните за посетителите. В отдел биоспелеология са показани животински видове, които живеят в пещерите. За българските пещери това основно са безгръбначни животни – паяци, скакалци, рачета, стоножки, бръмбари. Един от най-интересните екземпляри е бръмбарът „Светломразец”, който, ако излезе на светлина, умира.
За финал си оставихме крепост Калето и екопътека “Невястата”.
